Зелената идея – потенциал за обединение

„Общи думи не искам, а конкретно да видя как да свърщим нещо полезно..” Така разсъждава идеалистичния, свободолюбив и критичен ум на българина. Такъв е и моят личен възглед. Пиша по тема, върху която има редица анализи, но написаното е личен опит и преживяване, част от процеса – затова, надявам се то да е от полза..
Стремежът да намериш себеподобни е дълбоко вкоренен в нас, та така и аз се оглеждам за такива в опит да материализирам вътрешната си истина. По-малко болка, повече радост - просто. Поназнайвам „добри практики” и се уча как да ги прилагам в моя свят. Вътрешно в себе си правя силни пожелания и останалите да ги разбират и ползват..
Тук някои ще кажат: „Тоя е някакъв идеалист”. Да, така е. Също е вярно, че нямам болна амбиция да спасявам света. Работя с ума си, а мотивацията е за благото на всички.

А сега фокусът е върху темата. Българинът засега не се трогва дълбоко от глобалните промени в климата. Принципно сме скептични и нещо трябва сериозно да ни разтресе, „да ни бръкне в джоба”, за да се задействаме. Има ли такова животно „глобално затопляне”, няма ли? Туризъм ли да развиваме или да пазим природата? Въпроси широко дискутирани в Европа и с комплексни отговори. Във всеки случай и в България се сформира „зелено движение”. С помощта на съвременните средства за комуникация и най-вече Интернет, хора с любов към природата започнаха да се обединяват в НПО-та, граждански неформални групи, клубове по интереси и т.н.
Страхотна работа свършиха момчетата (и момичетата ) от Блулинк – www.bluelink.net. Те създадоха Граждански портал за околна среда, където се публикува всичко важно на екологична тематика.
Направете си регистрация! Ще имате достъп до пълноводна река от професионална и безпристрастна информация. Така ще сте информирани - информацията е сила, а добрите момчета трябва да са силни.

Сайтът www.gorichka.bg е благодатно място за хора, за които „зеленото” е желано като начин на живот. Статиите в рубрики като „Дом”, „Деца и бебета”, „Отпадъци и рециклиране”, „Енергия” и т.н. са придружени от адекватни коментари на читатели и са практично-полезни. Не са много местата, където може да научиш, че в Тихия океан, върху огромна територия се намира ‘гигантска супа от пластмасови отпадъци”. Предполага се, че там има около 100 000 000 тона боклуци, които се събират върху огромна територия, завихряни от подводни течения. По думи на авторката на статията се оказва, че практичното бирено шише от пластмаса (изпий и изхвърли), съчетано с ниска култура води до глобален проблем: „Пластмасовите отпадъци причиняват смъртта на над 1 милион морски птици всяка година, както и на над 100 000 морски бозайници. Необятната пластмасова шир тепърве ще се изследва, но едно е ясно – всичко това засяга хранителните вериги и през морските животни, синтетичните химикали в крайна сметка достигат до нашите чинии.” Статията е добра за размисъл докъде сме я докарали.

Възприемане на новите идеи обаче не бива да се превръща в натрапчива идея. „Ако човек иска да успее, успехът трябва да се постигне внимателно, с много усилия, но без стрес и вманиячаване.” Особено млади и отворени за промяна идеалисти е добре да запазят известна доза безпристрастност. В прав текст: Правим нещата по начин и до такава степен, че да не губим чуството за радост, както и да не нараняваме /се компрометираме с/ околните. Пример: отказваме найлоновата торбичка на момичето в супермаркета и с усмивка му казваме: „имам достатъчно вкъщи” или „не си падам по найлонови торбички”. Лекичко.. Знаем, че 5 или 100 найлонови торбички няма да изчистят света, но това е вътрешен принцин; правим съзнателно действие и го спазваме. Такова поведение води до натрупване на вътрешна сила!
Събираме си боклука разделно и спираме водата, докато сапунисваме чиниите. Дребни неща, но с тях показваме уважението и любовта си към Планетата и ресурсите й. Та ние сме толкова дълбоко свързани с нея!
Не прахосваме безразборно-несъзнателно. Така, осъзнали това за себе си, ползваме своя свят нежно и пестеливо, независимо дали светът се състои от предмети, растения, животни, хора. Не натрапваме своите нови възгледи на всяка цена, това изтощава много! Пазим се от пререкания, защото те изстискват и нас, и околните..

След лиричното отклонение стигаме до неправителствения сектор.
На местно ниво: бях председател на НПО в Русе, сега съм активен член. Сдружението се казва „Движение за хармонично развитие на човека”, на английски “BMST”. Създадохме го с приятели преди 4 години и поработихме добре в няколко направления, природозащитата е едно от тях. Организираме традиционни почиствания на диви местности край града и залесявания. Също организирахме редица сериозни протести срещу незаконно строителство в Рила планина. Създадохме и екоклуб към Английската гимназия в Русе, който генерира и осъществява екологични инициативи. На сайта ни има опис на част от свършеното: www.bmst.com

На национално ниво: преди време неправителствения сектор узря за идеята за национално обединение на еко-организациите. Така 18 национални НПО-та и повече от 15 по-малки такива се обединихме в коалиция. Името й е „За да остане природа в България”, а сайтът – www.forthenature.org. Акцентът на работата е главно защитен. Стремим се да опазваме защитени територии от набезите на безскрупулни инвеститори и неосъзнати индивиди; говоря за морето, плажовете, горите, реките и планините. Да погледнем малко в дълбочина! Черно море е „пропито” от нефтени разливи, изхвърлени масла, отпадъци от корабите и фекалии от крайбрежните курорти. Последното не е опасно за здравето, то си е натурално, а и е храна за рибите. Само дето чух, че туристите не искали да плуват в това, дето са го яли вчера. Щото после следва „Отмъщението на туристите” (в. Капитал). То представлява тяхната пълна липса. Няма ги, не идват, това е! Поглеждаме крайбрежието – хотелиерите от Слънчев бряг направиха пресконференция и поканиха журналисти, за да ги помолят да не пишат негативно за курорта. Да не разпространяват информация, че е презастроено, понеже това отблъскаво потенциални клиенти. Този жанр се нарича трагикомедия, а ние сме сред главните герои в пиесата.. Края на Септември, 2008г. посетих курорта като водач на група чужденци. Не курорт, ами град е станало – цветен, бетонен и депресиращ. На такова място човек може лесно да се натовари психически, по-трудно е да си почине..

Бил ли е уважаемият читател на Карадере? Тази година посетих мястото, понеже това е един от последните девствени плажове в страната. След Март, 2007 го очаква инвестиция от 2 млрд лева – ново „екологично селище” за 15 000 човека, проект на Сър Нормън Фостър и Георги Станишев (братът на премиера).
А зад плажа – хълмове, покрити с дъбова гора – приказка! Моля всички да си представим точно сега 30-на мургави мъже. Те държат моторни резачки в ръце и почват да изсичат по „екологичен начин” сума декара дива гора (общата площ на предвиденото селище е 219 хектара). А инвеститорите встрани дават интервю: „Ето, даваме препитание на местните хора.”
А фактът, че зоната e защитена по Натура 2000 и че вече направо не остава място за дивите животни по крайбрежието сякаш остава да виси във въздуха. И хората дето секат няма да са от местните, те си обичат гората и искат да я запазят – говорих лично с доста от тях.. Ако искате повече за случая, поглетнете тук: www.dnevnik.bg/show/?storyid=526103&p=5

Цялата по-горе информация, заедно с голям брой подобни случаи в България (Иракли, Камчийски пясъци и т.н.), е известна на природозащитното движение у нас. В същото време почти по никакъв начин не можем да противодействаме. И естествено експертите от
НПО-тата възкликват: „Трябва ни политическо представяне в парламента”. Действително, няколко свестни депутати могат да разбутат част от големите далавери и да предложат читави промени в редица закони(за горите, за лова и риболова и т.н.). Пример за такива хора в сегашния парламент са Минчо Христов и Стела Банкова. Погледнете ги как защитават интересите на обществото, това не се случва често в парламента. Гласът им се чува пред цяла България и всеки гражданин може сам да прави изводи..

Създадена бе първата „автентична” зелена партия – „Зелените”, (www.bulgariangreens.org ). Досега съществуващите две подобни партии бяха създадени за заблуда на Европа и българските граждани. Фиктивни и политически коректни, тези партии нямат нищо общо с екологичната идея. Зад „Зелените” застанаха голяма част от активните хора в неправителствения сектор. Новата партия се обръща към младите и към тези, които традиционно не гласуват, отблъснати от политически „нечистотии”. Българите за първи път имат реална Зелена партия, която иска да защити българската природа и да подпомага създаването и развитието на гражданското общество у нас.

Такава е крайната цел – общество от независими и силни индивиди, идеалисти вътрешно, които да бъдат пример за другите и украшение за света. Нека всеки поеме отговорност за мислите, думите и постъпките си. После идва много радост и смисъл..


Момчил Стоянов
29.10.2008г.