.Игор Бунич – „Княз Суворов”
Санкт Петербург , Издателска къща „Нева” 2003г.
14.V.1905г.
13:15 – На мачтата на броненосеца „Микаса” се извил сигнал: „Животът и смъртта на Империята зависят от този бой! Направете всичко, което е по вашите сили!”
Започвайки от 1898г., в японския флот се водели свръхсекретни експерименти под кодовото наименование „цакуга дзен” – способ за стрелба с лък, който ползували самураите през средните векове по време на безкрайните феодални междуособици и във войните с монголите. Способът се основавал на признаването на философията „дзен”, почти недостъпна за европееца и отиваща с корените си в тайнствените познания на древните народи от Близкия Изток, откъдето далечните предци на японците са дошли в страната на боговете Ямато – великия богатур и избранник на божествената Аматерасу,- ако в твоите ръце са лък и стрела, не се цели, а съедини душата си с едно от великите превъплъщения на Буда, и стрелата ще попадне точно в целта.
Резултатите поразявали със своята ефективност и поразяват и до днес. С появата на огнестрелното оръжие използували този способ макар и с не по-малка ефективност, но в много по-малък мащаб. Кой знае защо се смятало, че Боговете не обичат огнестрелното оръжие. Адмирал Того бил обзет от идеята да изпробва този способ в морски бой. Английските инструктори скептично се усмихвали и съветвали да не се изразходват време и ресурси за празни работи, а по-добре да се увеличи продължителността на занятията по математика и астрономия в Евадзима. Англичаните, бидейки сурови практици не одобрявали въвеждането в строго научните елементи на морския бой непонятните на тях елементи на изтония мистицизъм. Съмнявали се и мъдрите старци от шинтоистките манастири. Способът е твърде индивидуален. Не всяка душа е способна да се съедини с Буда – изкуството на медитацията се усвоява с години духовно усъвършенстване на воина, ако той изпълнява многочислени правила в личния си живот и най-сложни обети. Но ако душите на всички се обединят в единен порив, то такава душа – единната душа на ескадрата – няма да остане незабелязана за Боговете. Специално подбирали командири – насочвачи на бронeносците, провеждали опити. На учебните стрелби през през лятото на 1901г. се получили зашеметяващи резултати. По-трезвите предупреждавали, че такава практика може да даде най-печални резултати, защото Боговете са капризни, а понякога и коварни. Обикновената бойна подготовка е по-надеждна. Но нея въобще не я пренебрегвали. Разбира се, трябвало да се почувства волята на Боговете.
На 28.VII.(1904г. – неуспешен опит на I-ва Тихоокеанска ескадра за пробив от Порт Артур към Владивосток, при който бил убит командващия ескадрата контраадмирал Витхефт). Того не се решил да приложи „цакуга-дзен”, защото още не бил уверен в милостта на боговете, особено след гибелта на „Хатцузе”, „Яшима”, „Микато” и „Иошино”. Но когато японски снаряд разкъсал на парчета командуващия руския флот, а руски снаряд паднал в краката на адмирал Того и не се пръснал, и когато Боговете отдали в ръцете му практически цялата артурска ескадра, той повярвал, че може да използва „цакуга дзен” в предстоящия бой с Балтийската ескадра. Всички имали съответните инструкции и подготовка, даже християнинът Иван Намото – командир на „Асахи”.
„Микаса”, „Фудзи” и „Шикишима” вече задминали „Суворов” и започнали да се склоняват на дясно, обхващайки главата на руската ескадра. В 13:59 на мачтата на „Микаса” вдигнали условния сигнал ”цакуга-дзен”. В течение на минути сигнала приели командирите на следващите зад „Микаса” кораби: капитан I-ви ранг Терагаки(„Шикишима”), Мацумото(„Фудзи”), Номото(„Асахи”), Като(„Касуга”), Такеноучи(„Ниссин”), предавайки сигнала по-нататък по линията на извършващите завиване броненосни крайцери на адмирал Камимура, громящи „Осляба”. Нещо страшно, тягостно и непонятно станало на японските броненосци, за което после впоследствие никой не можел да разкаже смислено. Душите и помислите на всички хора се сляли в единна сила, енергията на която постъпвала от източник, чието название въобще е невъзможно да се преведе на бедните философски термини на европейските езици – тази енергия идвала от този невидим свят, който от момента на появяването на човека на земята го обкръжава със своята тайнствена сила, пораждайки религии и митове, толкова различни и толкова удивително общи за цялото човечество. И тази енергия превърнала броненосците и хората в едино, свръхестествено същество, подобно на легендарния дракон, напускащ в течение на вековете в труден за народа на Ямато час своите небесни дворци и появяващ се на земята, за да изпепели пълчищата на враговете със своя страшен огън...
Лейтенантът от американския флот Робърт Уайт, намиращ се в качеството на наблюдател на борда на „Шикишима” – втория броненосец от японската линия, почувствал, че се побърква. Всичко, което той видял, било толкова нереално, че на американския офицер се сторило като кошмарно съновидение. Той никога не би повярвал, че армстронговите кули на главния калибър могат да развият такава скорострелност. Залповете следвали непрекъснато един след друг, сякаш това били не 12-дюймови оръдия с разделно зареждане и надлъжна презарядка, а митральози. Артилерийски офицер, участник в боя при Сант-Яго, Уайт не можел да си представи, как се подават снарядите и полузарядите от погребите, как се продухва каналът на ствола след изстрела и как въобще, пък и кога, японците са успяли да модернизират своите кули така, че те да се презареждат в положение „на борд”? Уайт с ужас помислил, че ето сега кулите на японските броненосци ще започнат да се взривяват една след друга и че целият флот на Того или ще се възнесе някъде в небесата, или ще се низвергне в страшната бездна. На американеца му станало трудно да диша, сторило се, че някаква сила го приповдига във въздуха, за да го хвърли зад борда право в огромните гейзери на руските недолети. Уайт трескаво се вкопчил в подръчниците и погледнал към страната на руснаците. Четирите първи кораба на руската ескадра били обхванати от пламъците на гигантски пожари, които пред очите се разгаряли все по-силно, превръщайки се в огнен смерч...1
1 „Цакуга-дзен” – по-обща философска концепция за специална бойна подготовка в рамките на обрядите кендо(кендзюцу), отиващи със своите корени в дълбоката древност. Кюдо(пътят на лъка) – рицарско изкуство за стрелба с лък – било много разпространено всред японското дворянство,защото лъкът и стрелите са се считали у самураите за свещени оръжия, а фразата „юмия-но мити” (пътят на лъка и стрелите) били синоним на израза „пътят на самурая”(бушидо).
Изкуството на стрелбата с лък включвали в себе си редица религиозни елементи, било пропито с мистицизъм, което правело кюдо своеобразно и неприличащо на стрелбата с лък в Европа вид бойно майсторство. Кюдо, по изказванията на неговите тълкователи, се дава на човека само след продължително обучение и подготовка, като същевременно за индивида неразбиращ неговата същност, то въобще ще бъде недостъпно. Много (нещо) в кюдо излиза извън рамките на човешкия разум и е недостъпно за разбиране. На стрелеца в това мистично изкуство принадлежи второстепенната роля на посредник и изпълнител на „идеите”, при които изстрелът се осъществява, в някаква степен без неговото участие. Действията на стрелеца в „цакуга-дзен-кюдо” имат двуединен характер: той стреля и попада в целта като че ли сам, но от друга страна, това е обусловено не от неговата воля и желание, а от влиянието на свръхестествени сили. Стреля „то”, тоест „духът” или „самият Буда”. Воинът не е длъжен да мисли в процеса на стрелбата нито за целта, нито за попадането в нея – само „то” иска да стреля и „то” улучва. Така учели идеолозите на кюдо. В лъка и стрелата стрелящият можел да види само „пътя и средствата” за това, той да стане съпричастен към „великото учение” за стрелба с лък. В съответствие с това кюдо се разглеждало не като техническо, а като абсолютно духовно действие.
В този тезис е заложено дълбоко религиозното съдържание на стрелбата, явяващо се едновременно изкуство на метода на дзен-будизма. Целта на стрелбата с лък е „съединениетос божеството”, при което човекът става действуващ Буда. По време на изстрела воинът е длъжен да бъде съвършено спокоен, което се достига чрез медитация. „Всичко става след достигане на пълно спокойствие”, казвали специалистите по кюдо. В дзенски смисъл това значело, че стрелящия се е потопявал в безпредметен, несъществуващ свят, стремейки се към сатори. Просветлението, по японските понятия, означавало в кюдо едновременно „битие в небитието, или положително небитие”. Само отивайки в състояние „вън от себе си”, при което воинът е длъжен да се откаже от всички мисли и желания, той се свързвал с „небитието”, от което се възвръщал отново в „битието” само след като стрелата отлитала към целта. По този начин за единствено средство, водещо към просветление, служели лъкът и стрелата, което правело безполезни, по тълкуванията на идеолозите на кюдо, всякакви усилия на човека в работа над самия себе си без тези два елемента.
В началния стадий на съсредоточаване стрелецът концентрирал вниманието си на дишането, имащо в кюдо по-голямо значение, отколкото в другите видове военно изкуство, след което то се регулирало безсъзнателно. За да уравновеси дишането, воинът, седейки със скръстени крака, приемал положение, при което горната част на туловището се държала права и разхлабено, както по време на дзен-медитация.
Стрелбата можело да се извършва от положение стоешком, на колене или яздейки кон. След момента, предшестващ непосредственото пускане на стрелата (кай), се произвеждал изстрелът (ханаре). В това време физическите и психическите сили на самурая били концентрирани върху „великата цел” (дзансин), тоест, върху стремежа да се съедини с божеството, но в никакъв случай – върху мишената и желанието да попадне в целта.
Отличителната особеност на всички видове японска бойна подготовка (бугей) се състои в това, че основният акцент се прави, преди всичко, на нравствено-моралната страна и развитието на „духовните способности на воина”, а след това вече и на физическата подготовка. Моралното съдържание на такива дисциплини, като кюдо, кендо и прочие, се показват с йероглиф, звучащ като „до”. Моралният принцип в бойната подготовка на японските воини бил обусловен от учението на Конфуций. В конфуцианството „до” се разглеждало като определена етическа категория, имаща непосредствена връзка с дзен-будизма. Познаването на „до” (правилния, „истинския път” или „правда”) се считало главното във всички видове бойна подготовка. Източната философска традиция, често наричана „до” – пътя, обладаващ жизнедаряващи сили, изпускащи лъчи светлина, подобно на слънцето.
В този план „до” е идентично на понятието „дао”, трактуемо във философията и естетиката на Китай като вечна и неотнимаема причина на всичко съществуващо : духовно и материално. „До” трябвало да помогне на воина да намери единичното битие във всичко, „да влезе в съприкосновение с божеството, да улови неговото присъствие, да види неговото съществувание”. Това се съгласува с дзен-ските положения за „изначалната природа на Буда”, присъстващи във всичко (живо и неживо), която се постига от човека посредством сатори, постигането на нирвана на земята всред живите. По тази програма и преминали подготовката командорите на 1. и 2. бойни отряди на Обединения флот, а частично, но в твърде по-малка степен, други бойни отряди. Програмата се наричала Сабу-Кюдо-Пътят на огнения лък. (Виж: Накасоне М.- Кюдо в използването на артилерията; Ичикава С. – Кюдо – Пътят на лъка // Естествена история.1933. Т.33, №2; Спиваковский А. Самураите-военното съсловие на Япония. М., 1981; Цушима : спомени на участниците. Токио, 1955; Инагуи М. –Цушима – победата на лъка. Токио, 1955 и др.)