ДИАЛЕКТИЧЕСКО ВЪЗРАЖДАНЕ НА БУР-ГУРИТЕ
Д.т.н.,инж. Герил Сивер
Ин-т “Инердисциплинарно Българознание”
Гр. Велики Преслав

В град Хасково върху паметника на Българския войн пише:
“Българино помни миналото
и вярвай в бъдащето!”
Руският вестник “Свободное слово” от 22 ІV 1993 година е публикувал изповедта на един “свръхчовек” (т.е. мизантроп).
Във въпросния материал се казва:
“Ние ви разрешаваме да тачите ...
своето минало и да мечтаете за своето бъдаще,
но настоящето е било, Е, и ще бъде завинаги наше!!!”
За да бъде настоящето наше и да върнем вярата на децата си в бъдащето на България, наложително е диалектически да осмислим и да започнем да претворяваме на живо кодексите на бур-гурските държавно-строителни ядра, възродители на съвременната енерго-въоръжаваща се, но не и хуманно-еволюираща цивилизация, попаднала в лапите на Антихриста.
Държавно-строителните ядра бяха носители на социалната справедливост, неотделима от бургурския дух, несъвместима с наложената от оялите се робовладетелска институция, която диалектически променя формата, но не и съдържанието си.
Така при робовладетелския строй робите бяха основната производителна сила. При феодализма – крепостните селяни. При капитализма – пролетариатът. При социализма – работ ническата класа. Експлоататорите оставаха, променяше се само формата, но не и съдържанието на експлоатираните:
“Роб” – човек, не притежаващ основни средства за производство!
В древността за отстояването на социалната справедливост, лагашкият цар Ургу-кагана пръв се опълчва срещу устоите на робовладетелската институция, но е ликвидиран от жреческо-династичните олигарси. Същата участ застига и неговите по-късни следовници като: Лао Дзъ (Боян Болгар), Йешуа Туле-дот (Спасителят от рода Дуул-Лоо), Ивайло, Емилян Пугачов, Стенка Разин. Поп Богомил, възкачвайки се на Велико-преславската клада изрича сентенцията:
“Мнимият Ад – за властоимеющите!
Химеричният Рай – за овчедушните!
Реалната Голгата – за борците за социална справедливост!!!”
Смятам за уместно да цитирам словото на гордо пренебрегна лите унизителното помилване 120 монсегюрски богомили, възкачвайки се върху лобните си клади:
- Да бъдем изгорени като бугри! Така ще останем недостежими за нищожествата после нас, които идиотски ще се примиряват да изживеят своя безсмислен живот като гоим > скотове !!!
Тяхното прозрение се сбъдна – юдео-християнството метаморфозира европейците в меркантилни олигофрени!
Но “Еще не вечер!” – пееше Висоцки.
Диаликтическото възраждане на Бур-гурите ще възпламени новия обществено-политически Европейски ренесанс.
Предлагам на Вашето внимание основният от диалектически осмислените постулати, дефиниращи държавността в първич ната й формация – Ънгл (Онгъл):
“ЪНГЛ – икономически и политически необраманена родово-племенна териториална единица със собствени: военно-страте гически потенциал, духовно-културни и държавно-правови инсти туции, сакрално отстояващи неотделимата от философското верую на Бур-гурите социална справедливост, конфе дерализиращ се изключително на етническа основа”.
Тук понятието “Родово-племенна териториална единица” диалектически се осмисля като “общинска земя”, принадлежаща не на някой род, а на всички нейни членове, имащи право да прите жават пожизнино пропорционална част от нея.
“Общинска земя” – това е част от необвързаната стратеги чески държавна територия в землището на Общината. Тя се раз пределя според притежанието й (субективни мои определения) на:
“Кметска земя” (согубо общинско-оборотна земя), от която се издържа кметството. Тази земя се дава под аренда и се продава като фамилна само на живеещите в нея членове.
“Фамилна земя” – това е стопанската земя, върху която са изградени домът и други функционални сгради. Тази земя се онасле дява или продава само на потенциални жители на Общината.
”Лична земя” – това е пожзнената земя, притежавана от всеки член на Общината. Тази земя е от пропорционално разпреде ляната остатъчна ”Общинска земя”, която получава всеки новоро ден и възстановявана след неговата кончина. Тази земя наричат още “Частна”, понеже е “част от общата”. Тя не се продава или дава под аренда, но може да се кооперира в земледелски задруги или да се комасирва, което е предпоставка за изграждане на родови имения. Право да закупят “лична земя” имат право новозадомени и преселници, но площ не по-голяма от средно-пропорционалната.
Следователно чужди граждани не ще могат да притежават Българска земя, но ще могат да ползват такава от “кметската” и то само под аренда. Така ще отстоим завета на кан Ю Мо-тун:
“Земята е основа на държавата!
Тя не се продава!!!
В потвръждение на тази сентенция привеждам призива към чифутите отправен от турския президент Демирел, в “Том-бул джамия”, гр. Шумен - превод от моя приятел Мехмед Кючюк:
“Купувайте земя!
Вие не купувате имоти”
Вие купувате територии!!!”
Преселниците обикновено ще идват от общини с по-малки въз можности, с което ще се саморегулирва вътрешно-държавната миграция. Ако действаше този бур-гурски принцип, нямаше да има нужда от подобни на “Странжо-Сакарското” постановления.
Ако пък фамилията има възможност са обработва повече земя (поради възмажалите си деца), може да взема такава под аренда от “кметската”, а не да аргатува. Съблюдаването на този принцип ще ликвидира устойте на робовладетелската институция в земеделско-скотовъдния отрасъл.
Ако някои желаят да притежават повече фамилна земя, трябва да имат повече деца. С този принцип се саморегулирва приръстът на населението, с което отпадат паразитиращите стимулации.
Този принцип разкодирва Кан Крумовата аграрна реформа, лаконично изразена с малкото думи:
“Да се даде на просещия толкова, щото повече да не проси!”
Това ще рече – обезпечаване с основни средства и материали за производство обезземлените му от ромеите нови поданици.
В промишлеността устойте на робовладетелската институция ще се самообрушат с въвеждането на процентния таван на акциите притежавани от ръководния и изпълнителен персонал на фирмата, тръста, обединението и т.н. Този раздел, както и банковата институция подлежат на разработване.
Реализирането на третираните тук диалектически осмислени постулати е възможно само с възраждането на Бур-гурското върховно единство. От него ще изложа диалектическото осъвременяване на бур-гурската изборната система:
При бур-гурите в “Буилския съвет на Ънгла” участват родовите старейшини, а в държавния – племенните вождове. Последните измежду себе си избират Кана Ю Биги, в смисъл > “Великият кан на Българите” (където “Ю” > “Велик”; “Биги” / “Бу-гу”, от китайски > “Българин”).
Знаменита е сентенцията изказана от вуйчото на Гур-Бат / Кубрат – Гостун Ор-кан от рода Кунград:
“Буилите са от Танг-Ра поставени,
а Канът е избираем!” (
Един от постулатите на Бур-гурския изборен кодекс гласи:
“ ... Ако някой от избранниците на Танг-Ра, включително и Канът бъдат уличени в поквара и родоотстъпничество, прилага се съкрално семейно възмездие за да бъде прочистена кръвта на рода му (с този акт кармата се обезсмисля).
Кан Ю Мо-Тун, , убива своя покварен от китайцште баща.
В “Танг-гури”, книгата за “Космическото учение”, освен кредото, декодирано от С. Мавров:
“Дух духа не подвежда,
Душа души не заробва ! ! !”
е отразено и веруюто, което Бур-гурите са изповядвали:
- За един Народ няма нищо по-ценно от дадените му от “Танг-Ра” Свобода, Достойнство и социална Справедливост!
- Той е длъжен сакрално да ги защитава до последна капка кръв ... За Него не съществува друго по-възвишено задължение и по-висш закон, на който да се подчинява!
- Защото петното на позора от покварата > погазването на социалната Справедливост или от преклонение пред чужда власт, остава завинаги!
- Тази фатална капка отрова в кръвта на един Народ преминава в потомството му, която ще парализира и подкопава навеки интелекта и силата в бъдащите поколения – до тяхното етническо самоунищожение!
- Достойнството, подобно на живота, може да се загуби само веднъж! (и се превъплъщаваш в “Интелектуален помияр”!).
- Един Народ е непобедим в борбата му за Свобода и социална Сплаведливост!
- Дори загубата на Свободата, след една достойна и кървава битка е гаранция за Неговото възраждане и зародиш на живота, който един ден отново ще избуи!!!
Днес Антихристът, след като нраствено и социално принизи европейците, отново се зае с унищожаването на Българското духовно огнище, дало на вси словене куниги да четат и език да си черкуват, а на Запада – Ренесанса!
“Но не се гаси, туй що не гасне!” –
беше прорицал П. Славейков сред руините на Велико-Преслав ската ни престолина (по ирония на съдбата върху лобното место на поп Богомил, разкрито от археолога Станчо Ваклинов).
За да се противопоставим успешно на Антихриста и неговите еничери (сволочите от самозванната политическа класа / клика), наложително е диалектически да възстановим и узаконим “Бур-гурския избирателен кодекс”, относно избора на каган / президент; канове / областни (ънглови) управители; кавканове / окръжни и околийски наместници и кметове.
По-долу привеждам, макар и субективно осъвременната изборна схема, естествено подлежаща на критично усъвършенстване:
...Населението на Общината избира сред живеещите в нея членове своя кмет. Те из между себе си издигат околийския управител. Те пък от своя страна – окръжният, а окръж ните – областният (ънглов) управител. Из средата на областните управители се излъчва президентът.
По този начин отпадат партиите, които не са нищо друго, освен конституционизирани мафии. Народът (а не електора тът), явно ще гласува за припознатите му родолюбци (а не за личности, национал-предатели). Освен самоизключването на травиалната изборна фалшификация, разходите за изборите ще са символични. Уличеният в поквара избранник ще бъде отстраняван, както от равноправните му преки избиратели, така и от първоначално издигналите Го. Звеното от “изборната стъл бица” което се противопостави, ще загуби правото си да излъчва представители за по-висшия кръг през следващия изборен мандат.
Друг постулат от “Изборния кодекс на бур-гурите” указва:
“Родът не наказал свой престъпник*,
отпада от “Съвета на боилите”!”